Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

`Всички Вселени са одобрили и Бог е дал Сила на Буда за спасяването на безброй души. Буда, Велик Учител, не е просто титла!`, част 3 от 10

2024-08-24
Lecture Language:English
Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Много е трудно да бъдеш Буда в този свят. Не че Буда не е бил вече Буда, но просто трябва да слиза, за да създава афинитет с други други живи същества, за да може когато се върне като Буда и има достатъчно Сила, да ги освободи. Ето защо. Затова някои Учители се движат нагоре-надолу - от Нирвана към Земята и после отново към Нирвана - и страдат много, много, много, неописуемо страдание. Но никой не може да види... не много. Това, което можете да видите, ако мислите, че можете да видите как страдат Учител или Буда, е само върхът на айсберга. Няма много, което можете да видите, защото повечето неща се случват вътрешно, в духовната област, а отвън е съвсем малко. Не сме чували много за страданията на Буда, чували сме само за някои, като това, че е трябвало да яде храна за коне три месеца заради кармата на учениците и че е трябвало да изгуби пръста на крака Си заради Девадата, Неговият бивш ученик.

О, не можете да си представите това, което се случва на Учителя. Затова в старите времена някои Учители не са приемали много ученици, защото са се притеснявали за такъв вид нелоялност, която може да Им навреди. Дори Шестият Патриарх Хюи Ненг, когато получил джяшата (монашеската роба) и купата от Своя Учител, е трябвало да бяга, защото другите ученици на същия Учител, на Петия Патриарх, също бягали след Него и искали да Го убият, за да вземат джяшата, монашеската роба, която символизира приемничеството. Затова Петият Патриарх казал на Шестия Патриарх, на Хюи Ненг, че след това: „Ти няма да предадеш мантията и купата на приемника - символите на приемничество - на никой друг повече, за да не се налага да имаме такава война в същия ашрам, в същата система на Учителя дори, което може да убие хора.”

Джяшата - горната монашеска роба, символ на приемничество - преди това е била символ на Светия път на просветление, състрадание, милост, мир и всички красиви неща в речта, които можете да намерите. Но дори тогава, вместо да уважат и да послушат волята на Учителя - не, искали да бягат след Хюи Ненг и да Го убият. Що за монаси са били? Можете ли да си представите? Така че във всяка система, във всеки живот имаме такъв вид война между хора със същата религиозна вяра, дори в същата църква, в същия храм или в същия орден, или в същата страна дори - няма значение. Винаги има някаква такава война. Но не робата е, която ще направи някого приемник. Защото ако Учителят не ги благослови - този, който взима робата на приемничество - тогава никога няма да бъдат нищо.

Като Девадата - той е имал няколкостотин души, които са го следвали, може би двеста, приблизително. Може би тези хора никога дори не са чували за Буда. Затова не са следвали Буда. Или може би са били толкова „дебелокожи”, че не са можели да разберат учението на Буда. И просто Го преценявали външно: Той изглеждал като Девадата, просто носел монашески одежди и дори имал по-малко строги принципи за монасите Си, отколкото Девадата. Девадата опитвал всякакви неща, само за да спечели, да изглежда по-аскетично в неговата група, за да си помислят хората: „О, този човек е по-свят, по-строг, защото Буда все още Го е грижа за това и онова.”

Буда не Го е било грижа за нищо! За какво да Го е грижа за нещо, когато вече е напуснал богатството Си, лукса и бъдещото кралство. Какво още би искал Буда? Дори да поиска, би могъл да се върне обратно в кралството Си и Неговият баща ще Му даде всичко. Но не, Той посещавал баща Си понякога само за да Го научи на нещо. И когато баща Му починал, Той трябвало да изпълни синовния Си дълг. Колко смирен е бил. Но те гледали само външно, защото вътрешно нямали никакви свети преживявания. Ето защо. Не е така, че всички, които ходят при един и същ учител, ще получат същото просветление, същото ниво на постижение. Не, не. Някои са дори още на нивото на дявола, защото точно затова са отишли там – просто да създават проблеми на Възпитателя, на Учителя. Също като Девадата или Юда в християнството при Господ Исус.

Причината, поради която добрите монаси, добрите свещеници, светите монаси или светите Учители са повече клеветени, унизявани, мразени и повече в опасност е защото лошите монаси, лошите свещеници се притесняват, че този Учител ще им отнеме последователите; тогава няма да имат какво да ядат и никой няма да идва да им прави дарения. Те не трябва да се притесняват. В този свят винаги ще има невежи хора, които следват лошите монаси, лошите монахини. Или понеже тези монаси и монахини или свещеници са също въплъщение на злото, хората, които също са лоши или невежи ще ги следват така или иначе.

Откъс от „Шокиращи новини” Ủa thầy?!? (Ха, учител?!?) М*йната им на хората, м*йната им, м*йната му на будизма, м*йната им на монасите и монахините и м*йната му на практиката и изучаването на будизма.

Винаги ще има по нещо за всички монаси или свещеници, за да оцелеят. Просто не трябва да искате допълнителни неща или повече богатство или лукс. Тогава винаги ще оцелеете. Не трябва да се тревожите за това. Колко монаси и монахини живеят в джунглата, в големите планини? И практикуват ден и нощ. И все пак са добре! И също, не само това, но лошите монаси, свещеници и други обикновени хора са може би обладани от демони, така че вече не знаят кое е истинското. И винаги предизвикват някои други да се карат. Това им харесва. Имат тази агресия в себе си от влиянието на демоните или собственият им характер е такъв. А други може би са по-тихи, но не им харесват известните, свети монаси или Учители, защото ги карат да се чувстват малки.

Не че Учителите отиват да се карат с тях или им правят нещо; Те дори не знаят за тях. Но те просто Ги клеветят отдалеч или в отсъствие зад гърба Им или нещо такова и просто разпространяват всякакви лоши неща за Тях. Защото се чувстват малки; чувстват се по-нисши; притесняват се, че при наличието на тези свети Учители или добри монаси ще се види ясно, очевидно, че те самите са лоши. И се притесняват за тези Свети Монаси. И затова Ги мразят и правят всякакви неща, за да Ги отстранят или да Ги направят „на пух и прах” и да объркат вярващите, които искат да намерят истинския Учител за просветление и освобождение. Там е въпросът.

Така че да бъдеш известен, свят, не ти гарантира изобщо, че ще бъдеш по-добре от някой фалшив учител или лоши монаси и монахини или нещо такова. Просто каквото можеш да направиш, за да помогнеш на другите да се издигнат и да бъдат освободени с Божията Милост и да се върнат у Дома в истинското Царство, в истинския Дом, го правиш. Това е всичко.

И Господ Исус е знаел, че ще бъде разпънат; и все пак е слязъл в жестокия свят и се е опитал да помогне. Разбирате ли, затова толкова много хора са били издигнати до ниво на святост през Неговия живот. И Неговото влияние, Неговото учение продължават и до ден днешен. Милиарди хора следват Господ Исус – имам предвид, дори и да не са наистина искрени, те Го почитат и Го следват. И знаят, че Неговото учение е правилно, дори и да не са достатъчно силни, за да го следват. Същото е с Буда - макар че Буда не е вече тук на физическото ниво, милиарди хора следват Неговото учение. Поне се опитват. Някои наистина го следват и стават морални, светци дори или поне добри монаси и монахини или добри последователи. Така че, няма значение.

В този свят всичко е толкова опасно, особено ако си известен и обичан от много хора. Тогава трябва да си внимателен непрекъснато. Дори и така, никога не знаеш дали си в безопасност. Просто човешката природа е такава, че хората са завистливи. И когато почувстват, че са заплашени да изгубят славата и облагите си, стават по-агресивни и можеш да бъдеш в опасност.

Много Учители са умирали. За какво? Те не са направили нищо лошо - просто помагат на другите да направят обществото по-чисто, по-непокварено място, да направят света по-приятен за живеене. Но все пак са умирали. Дори в някой малък ъгъл на света, в Олак (Виетнам) наскоро, двама или трима Учители изчезнаха. Тези, които си спомням, са Учителят Хюн Пу Со и Учителят Мин Дан Куанг. И двамата бяха свети личности, безкористно жертващи се постоянно само за да учат хората на добри неща и просто се опитваха да следват Будите, за да правят каквото би трябвало да прави един Буда. Дори хората да не вярват, че тези двама Светци са Светци или Бодисатви или Буди, поне могат да видят, че не са правили нищо лошо. Не са правили нищо лошо. Те правеха само добро. Но все пак имаше някои елементи, промушили се някъде и промъкнали се някъде, които Ги убиха, накараха Ги да изчезнат, без следа. Никой не може да Ги намери. Никой не знае защо.

И също си спомняме Учителя Нгуен Тан Нам, Основателят на Нам Куок Пат, Нам Куок будизма или Кокосовия будизъм. Той също беше убит без причина - нямаше причина всъщност Той да бъде убит. Той просто искаше мир за хората на Своята страна. Просто страдаше да гледа хората да умират ненужно, жестоко и излишно. Така че можете да видите причината трима Учители да бъдат убити – или тайно, или, както е в случая с Учителя Нгуен Тан Нам, открито пред някои от учениците Му.

Откъс от „Почитаемият Кокосов монах - Бурен живот на един забележителен монах” Рискованият живот на почитаемия Кокосов монах : Кокосовият монах подари кокосов орех на президента на САЩ, защото, ако се вгледате внимателно, ще видите символ на мира върху него. Писмото, което Кокосовият монах изпрати на президента на САЩ, беше петиция. Той искаше президент Линдън Б. Джонсън да Му заеме 20 огромни транспортни самолета, за да отведе Него и учениците Му, заедно със снабдяване, в демилитаризираната зона на 17-ти паралел, който разделяше Виетнам на две враждебни страни по това време. Там щяха да установят молитвен павилион точно в средата на река Бен Хай. Той щеше да седи там и да се моли седем дни без да яде и да пие. На двата бряга на реката, по 300 монаси от всяка страна, щяха да се молят заедно с Него. Той уверяваше президента Линдън Б. Джонсън, че този план ще донесе мир на Виетнам. Никой не знае дали писмото някога е стигнало до ръцете на президент Джонсън, но всички знаеха, че Почитаемият Кокосов монах никога не се отказваше от мечтата Си да донесе мир на Виетнам.

Според вестник „Law Newspaper”, след (1975 г.) правителството вече не разрешава на Кокосовия монах да практикува религията Си. Малко по-късно Той се опитва да избяга от страната, но е арестуван. Едва през 1985 г. властите позволяват на Монаха да се върне у дома. По това време Той тежи по-малко от 40 кг. През май 1990 г., след като Негови ученици тайно Го водят да се подслони в дома на един от последователите Му в провинция Тиен Джян, полицията идва да Го намери там. Не е ясно как се стига до сблъсък между двете страни, но този, който умря, беше Кокосовият монах.

След случая с убийството Народният съд на провинция Бен Тре се опита да обвини Неговите ученици в оказване на съпротива на служители на реда, с тежки присъди. Подробностите по този случай, както и смъртта на Кокосовия монах не бяха широко публикувани от държавните медии. Джон Стайнбек пише в мемоарите си: „Последния път, когато видях Кокосовия монах, не се сбогувахме. В този момент Той избърса една рядка сълза от окото Си, но после се усмихна отново и вдигна ръка, за да посочи към небето, където живее.”

Това трябваше да изплаши всички, които наистина вършат добри неща или обичащите хората по света и опитващи се да ги защитят или да им помогнат да освободят душите си с истинското, свято и благородно Учение.

Photo Caption: Достигане до добри съседи с красив поздрав

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части  (3/10)
Гледайте още
Последни предавания
2024-09-16
367 Преглед
31:23
2024-09-15
45 Преглед
2024-09-15
40 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android